Contents
первоисточник
Оглавление – Съдържание
Граматика
Предмет и задачи на граматиката. Видове граматики
- Предмет и задачи на граматиката (§ 1) … 5
- Видове граматики (§ 2) … 6
- По-важни граматики на новобългарския език (§ 3) … 7
Морфология
Предмет на морфологията (§ 4) … 10
Дума и нейното значение … 10
- Опити за дефиниране на думата (§ 5) … 10
- Думата като езикова единица (§ 6) … 11
- Форма на думатА. Понятието „словоформа” (§ 7) … 12
- Парадигма (§8) … 14
- Значение на думата (§9) … 14
- Многозначност на думите… Потенциални и реализирани значения (§ 10) … 15
- Действителни и мними значения на думите и на техните форми (§ 11) … 16
- Граматическа категория (§ 12) … 21
- Отношение между звуковия състав на думата и нейното значение (§ 13) … 21
Строеж на думата … 24
Морфема (§ 14) … 24
Видове морфеми … 25
- Корен (§ 15) … 25
- Афикси (наставки и представки) (§ 16) … 25
- Окончание (форматив) (§ 17) … 26
- Определителен член (§ 18) … 26
- Съединителни морфеми (§ 19) … 27
Основа на думата … 27
- Понятие за основа на думата (§ 20) … 27
- Видове основи (§ 21) … 27
- Сложни думи (§ 22) … 28
- Сложни граматически форми (§ 23) … 28
- Съкратени сложни думи (съкратени сложни названия) (§ 24) … 29
Словообразуване … 31
- Словообразуването като основен процес в езиковия развой (§ 25) … 31
- Начини за образуване на нови думи в българския език (§ 26) … 32
Обща характеристика на морфологичната система на съвременния български език … 34
Аналитизмът като главна особеност… 34
- Понятие за синтетичен и за аналитичен граматически строй (§ 27) … 34
- Прояви на аналитизма в съвременния български език (§ 28) … 35
Други характерни особености … 36
- Задпоставен определителен член (§ 29) … 36
- Редовна употреба на форми за аорист и имперфект (§ 30) … 37
- Наличие на несвидетелски глаголни форми (§ 31) … 37
- Широко застъпено глаголно окончание -м за сегашно време 1 лице единствено число … 37
- Широко разпространено окончание за множествено число -ове (§ 33) … 38
- Генерализирано окончание за повелително наклонение 2 лице множествено число -ете (§ 33а) … 38
- Нови форми на притежателното местоимсиие за 3 лице (§ 34) … 38
Граматическа класификация на думите … 38
- Видове класификации от граматическо гледище (§ 35) … 38
- Семантично-граматическа класификация (§ 30) … 39
- Морфологична класификация (§ 37) … 40
- Синтактична (функционална) класификация (§ 38) … 41
Съществително име
Семантична и граматична характеристика (§ 39—40) … 42
Видове съществителни имена
А. Видове съществителни по значение… 43
1. Съществителни нарицателни и съществителни собствени… 43
Съществителни нарицателни (§ 41) … 43
Съществителни собствени (§ 42) … 43
Съществителни собствени имена, произлезли от съществителни нарицателни (§ 43) … 43
Съществителни нарицателни имена, произлезли от съществителни собствени (§ 44) … 44
Съществителни собствени лични имена (§ 45) … 44
2. Съществителни с веществено и съществителни с отвлечено значение (§ 46) … 45
3. Съществителни събирателни (погшпа со11ес(1Уа) (§ 47) … 45
4. Съществителни имена за действия (§ 48) … 46
Б. Видове съществителни по съставм 46
Прости и сложни съществителни … 46
Прости съществителни (§ 49) … 46
Сложни съществителни (§ 50) … 46
Непроизводни и производни съществителни (§ 51) 47
Образуване на съществителни имена
А. Образуване на прости съществителни… 47
Общи положения (§ 52) 47
I. Образуване на съществителни нарицателни именА. 47
Съществителни нарицателни имена за лица (§ 53) … 47
Имена за животни и растения (§ 53а) … 58
Имена за предмети (§ 536) … 59
Имена на заведения, учреждения и други места, където се извършва дейност (“§ 54) … 60
Имена за действия (§ 55) … 60
Имена за качества, свойства и други абстрактни понятия (§ 56) … 63
Съществителни събирателни (погшпа соПесПуа) (§ 57) … 65
Умалително-гальовни и увеличителни съществителни (§ 58) м66
II. Образуване на съществителни собствени именА. 69
Съществителни собствени лични имена (§ 59) … 69
Умалително-гальовни лични имена (§ 60) … 71
Съкратени умалително-гальовни лични имена (§ 61) … 72
Прякори и прозвища (§ 62) … 73
Презимена (бащини и фамилни имена) (§ 63) … 73
Съществителни собствени селищни имена (§ 64) … 74
Б. Образуване на сложни съществителни (§ 65 —103) … 75
I. Сложни съществителни със съединителна гласна (§ 77—100) … 81
1. Суфиксни сложни съществителни (§82—88) … 82
2. Безсуфиксни сложни съществителни (§ 89—94) … 89
II. Сложни съществителни с неистинска съединителна гласна (§ 95—99) … 90
1. Суфиксни сложни съществителни (§97—98) … 92
2. Безсуфиксни сложни съществителни (§ 99) … 94
III. Сложни съществителни без съединителна гласна (§ 100 —101) … 94
IV. Акцентни типове при сложните съществителни (§ 102) … 97
V. Правопис на сложните съществителни (§ 103) м 98
Граматически категории при съществителните имена
А. Род на съществителните имена … 99
Общо за граматическата категория род (§ 104) … 90
Отношение между граматически род и естествен род (§ 105) … 100
Отношение между граматическа форма и граматически род (§ 106) … 102
Съществителни имена от общ род (соттиша) (§ 107) … 102
Б. Число на съществителните имена … 103
Граматическата категория число (§ 108) … 103
1. Образуване на форми за множествено число на съществителните от мъжки род … 104
Форми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки род (§ 109) … 104
Форми за множествено число на многосричните съществителни от мъжки род (§ 110) … 100
Бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род (§ 111) … 108
2. Образуване на форми за множествено число на съществителните от женски род (§ 112) … 109
3. Образуване на форми за множествено число на съществителните от среден род (§ 113) … 110
Съществителни, които имат форми само за единствено число (мпки1апа 1ап1ит) (§ 114) … 111
Съществителни, които имат форми само за множествено число (р1игаПа 1ап1игп) (§ 115) м112
В. Остатъци от падежни форми при съществителни имена … 112
Отпадане на старата именна флексия (§ 116) м112
Звателна форма на съществителните имена от мъжки род (§ 117) м113
Звателна форма на съществителните имена от женски род (§ 118) … 114
Съществителни имена, които нямат звателни форми (§ 119) … 115
Г… Членуване на съществителните имена (изразяване на граматическата категория определеност) … 115
Същност на граматическата категория определеност (§ 120) … 115
Морфологична същност на определителния член (§ 121) … 117
I. Членуване на съществителните имена в зависимост от морфологичните и фонетичните им особености (морфологично-фонетичен аспект) … 118
Общо правило (§ 122) … 118
1. Единствено число … 119
а) Мъжки род (§ 123—126) … 119
б) Женски род (§ 127) … 122
в) Среден род (§ 128) … 123
2. Множествено число (§ 129) … 123
II. Членуване на съществителните имена в зависимост от някои по общи особености на значението им (семантичен аспект) … 123
1. Съществителни собствени имена (§ 130—134) … 123
2. Съществителни нарицателни имена (§ 135—137) … 127
III. Членуване на съществителните имена в зависимост от тяхната служба в изречението (синтактичен аспект) … 128
Общо за синтактичния аспект при членуването (§ 138) … 128
1. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги членувани (§ 139—145) … 128
2. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги нечлену-вани (§ 146—153) … 133
3. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно членувани (§ 154 — 156) … 141
4. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно нечле-нувани (§ 157—165) … 142
5. Някои случаи, когато членуването на съществителните не е мотивирано (§ 166 — 169) … 146
Прилагателно име
Семантична и граматична характеристика (§ 170—171) … 147
Видове прилагателни имена
А, Видове прилагателни по значение (§ 172—176) … 148
Качествени прилагателни (§ 173) … 148
Относителни прилагателни (§ 174) … 149
Преминаване на относителни прилагателни в качествени (§ 175) … 149
Прилагателни имена от причастия (§ 176) … 150
Б. Видове прилагателни от словообразователно и структурно гледище (§ 177—178) … 150
Образуване на прилагателни имена
I. Прости прилагателни… 151
1. Образуване на качествени прилагателни (§ 179) … 151
2. Образуване на относителни прилагателни (§ 180) … 153
3. Наставки в прилагателни от чужд^произход (§ 181) … 156
4. Образуване па прилагателни чрез представки (§ 182) … 157
II. Сложни прилагателни (§ 183—187) … 158
1. Сложни прилагателни с подчинителиа връзка между двете части на основата … 159
Сложни прилагателни с независима част на основата, която е глаголен корен (§ 184) … 159
Сложни прилагателни с независима част на основата, която е съществително име (§ 184а) … 159
Сложни прилагателни с независима часг на основата, която е прилагателно име (§ 185) … 160
Сложни прилагателни с независима част на основата, която е причастие (§ 186) … 160
2. Сложни прилагателни със съчинителна връзка между двете части на основата (§ 187) … 160
Самостойна употреба и субстантивация на прилагателните (§ 188) …
161 Граматически категории при прилагателните имена
А. Род на прилагателните (§ 189) … 162
Б. Число на прилагателните (§ 190) … 163
Звукови промени при образуване формите на прилагателните за род и число (§ 191) … 164
В. Остатъци от падежни форми при прилагателните (§ 192) … 166
Г… Членуване на прилагателните … 167
I. Членуване на прилагателните в зависимост от техните морфологични и фонетични особености … 167
1. Единствено число … 167
Членуване на формите за мъжки род (§ 193) … 167
Членуване на формите за женски род (§ 194) … 169
Членуване на формите за среден род (§ 194а) … 169
Членуване на прилагателните с неизменна форма (§ 1946) … 169
2. Ачножествено число (§ 194в) … 170
II. Членуване на прилагателните като определения … 170
1. Необоссбени определения … 170
Членуване на прилагателните като определения на съществителни нарицателни (§ 195) … 170
Членуване на прилагателните като определения на съществителни собствени (§ 196) … 172
Членуване на прилагателните като определения на обращения (§ 197) … 173
Членуване на прилагателните като еднородни определения (§ 198) … 173
2. Обособени определения … 174
Членуване на прилагателните като обособени определения (§ 199) … 174
III. Членуване на прилагателните като сказуемни определения (§ 200) … 175
IV. Членуване на самостойно употребени прилагателни като обраще-ния (§ 201) … 175
Д. Степенуване на прилагателните имена … 177
Същност на граматическата категория степен (§ 202) … 177
Форми и значения на степените за сравнение (§ 203) … 177
ислително име
Семантична и граматична характеристика (§ 204—206) … 179
Количествени (бройни) числителни имена (§ 207—211) … 181
а) Образуване и граматически особености (§ 207—208) … 181
б) Количествени (бройни) числителни за приблизителност (§ 209) … 183
в) Дробни числителни имена (§ 210) … 184
г) Членуване на количествените (бройните) числителни имена (§ 211) 184 Редни числителни (§ 212—214) … 185
а) Образуване (§ 212) … 185
б) Род, число и членуване (§ 213—214) … 186
Умалително-гальовни числителни (§ 215) … 187
Съществителни имена от числителни (§ 216) … 187
Прилагателни имена от числителни (§ 217—218) … 188
Наречия от числителни (§ 219) … 188
Местоимение
Семантична и граматична характеристика (§ 220—221) … 190
Видове местоимения (§ 222) … 190
Лични местоимения (§ 223—224) … 191
Употреба на личните местоимения (§ 225) … 192
Притежателни местоимения (§ 226—227) … 193
Употреба на притежателните местоимения (§ 228) … 194
Членуване на притежателните местоимения (§ 229) … 195
Възвратни местоимения (§ 230—236) … 196
1. Възвратно лично местоимение (§ 231—233) … 196
2. Възвратно притежателно местоимение (§ 234—236) … 197
Показателни местоимения (§ 237—239) … 198
Въпросителни местоимения (§ 240—242) … 200
Относителни местоимения (§… 243—245) … 202
Неопределителни местоимения (§ 246—249) … 203
Отрицателни местоимения (§ 250—252) … 205
Обобщителни местоимения (§ 253—255) … 206
Глагол
Семантична и граматична характеристика (§ 256—258) … 209
Видове глаголи (§ 259—265) … 210
Преходни и непреходни глаголи (260—262) … 210
Лични и безлични глаголи (§ 263) … 212
Невъзвратни и възвратни глаголи (§ 264) … 213
Прости и сложни глаголи (§ 265) … 214
Видове глаголни форми (266—267) … 215
Лични (определени) и нелични (неопределени) глаголни форми (§ 266) … 215
Прости и сложни глаголни форми (§ 267) … 215
Образуване на глаголи (268—316) … 216
Образуване на глаголи чрез представки (префиксация) (§ 269—29!) … 216
Значения на отделните представки (§ 271—288) … 217
Глаголи с повече представки (§ 289—291) … 226
Образуване на глаголи чрез наставки (суфиксация) (§ 292—316) … 227
Наставки за образуване на глаголи от I спрежение (§ 293—295) … 228
Наставки за образуване на глаголи от II спрежение (§ 296—302) … 228
Наставки за образуване на глаголи от III спрежение (§ 303—316) … 230
Граматически категории на глагола
А. Лице на глагола (§ 317—320) … 233
Б. Число на глагола'(§ 321—323) … 235
В. Залог на глагола (§ 324—353) … 236
Деятелен залог (§ 327—330) … 237
Форми (§ 327) … 237
Значение и употреба (§ 328—330) … 237
I. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (§ 329) 238
II. Глаголното лице съвпада с получателя на действието (възвратен вариант на деятелния залог) (§ 330) … 242
Страдателен залог (§ 331—353) … 245
Форми (§ 331) … 245
Значение и употреба (§ 332—353) … 246
I. Глаголнот о лице съвпада с получателя на действието (§ 333—351) … 246
Употреба на възвратнострадателните форми (§ 334—340) … 246
246 Употреба на причастнострадателните форми (§ 341—343) … 249
Распространиенето и употребата на възвратно-страдателнмте н на причастнострадателните форми (§ 344 — 351) … 251
II. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (безличен вариант на страдатслння залог) (§ 352) … 254
Мотивираност на страдателнмя залог… Модална употреба на страдателните форми (§ 353) … 255
Г. Вид на глагола (§ 354—406) … 258
Същност на категорията вид (§ 354—356) … 258
Форми (§ 257—373) … 359
Значение н употреба (§ 374—393) … 269
Модална и стилистична употреба на глаголните видове (Видова конкуренция) (§ 394-399) … 279
Начини на глаголното действие (§ 400—406) … 282
Д. Време на глагола (§ 407—451) … 288
Времето като граматическа категория… Система на глаголните времена в българския език (§ 407—409) … 288
Сегашно време (презелс) (§ 410—416) … 290
Форми (§ 410—411) … 290
Ударение (§ 412) … 292
Основна форма на глагола (§ 413) … 292
Значение и употреба (§ 414—416) … 292
Пренгсна употреба на сегашно време (§ 415) … 297
Модглна употреба на сегашно време (§ 416) … 300
Мингло свършено греме (аорист) (§ 417—424) … 302
Форми (§ 417-419) … 302
Спрежение на спомагателния глагол съм в минало свършено време (§ 418) … 303
Ударение (§ 419) … 303
Класификация на глаголите по основата на минало свършено време (§ 420—422) … 304
Значение и употреба (§ 423—424) … 314
Модална употреба (§ 424) … 317
Минало неопределено време (перфект) (§ 425—430) … 318
Форми (§ 425—428) … 318
Словоредни особености на формите за минало неопределено време (§ 426) … 318
Форми на спомагателния глагол съм (§ 427) … 318
Ударение (§ 428) … 319
Значение и употреба (§ 429—430) … 319
Модална употреба (§ 430) … 323
Минало несвършено време (имперфект) (§ 431—434) … 325
Форми (§ 431) … 325
Спрежение на спомагателния глагол съм (бъда) (§ 432) … 327
Значение и употреба (§ 433—434) … 327
Модална употреба (§ 434) … 332
Минало предварително време (плусквамперфзкт) (§ 435—438) … 335
Форми (§ 435—436) … 335
Словоредни особености на формите за мин мо предварително
време (§ 436) … 335
Значение и употреба (§ 437—438) … 335
Модална употреба (§ 438) … 337
Бъдеще време (футурум) (§ 439—443) … 339
Форми (§ 439—440) … 339
Словоредни особености на формите за бъдеще време (§ 440) 340 Бъдеще време на спомагателния глагол съм (§ 441) … 340
Значение н употреба (§ 442—443) … 340
Модална употреба (§ 443) … 341
Бъдеще време п миналото (§ 444—446) … 345
Форми (§ 444) … 345
Значение и употреба (§ 445—446) … 345
Модална употреба (§ 446) … 345
Бъдеще предварително време (§ 447—449) … 348
Форми (§ 447) … 348
Значение и употреба (§ 448—449) … 348
Бъдеще предварително време в миналото (§ 450) … 349
Форми (§ 450) … 349
Значение и употреба (§ 451) … 350
Е. Наклонение на глагола (§ 452—487) … 351
Наклонението като морфологична категория (§ 452) … 351
1. Изявително наклонение (§ 453) … 351
2. Преизказно наклонение (§ 454—464) … 351
Образуване на формите за времената в преизказно наклонение (§ 454) … 351
Форми и употреба на отделните преизказни времена (§ 455—462) … 352
Сегашно преизказно време (§ 455) … 352
Минало свършено преизказно време (§ 456) … 353
Минало несвършено преизказно време (§ 457) … 355
Минало неопределено преизказно време (§ 458) … 356
Минало предварително преизказно време (§ 459) … 357
Бъдеще преизказно време (§ 460) … 357
Бъдеще в миналото преизказно време (§ 461) … 359
Бъдеще предварително преизказно време (§ 462) … 359
Общи положения при употребата на преизказните времена (§ 463) … 360
Форми за по-силно преизказване и употребата им (§ 464) … 361
Изразяване на неочаквани действия (§ 465) … 361
Употреба на разказвателните наклонения в различни видове разказ или повествуване (§ 466—474) … 362
Изявително и преизказно наклонение — разказвателни наклонения (§ 466) … 362
Употреба на разказвателните наклонения при предаване на исторически събития (§ 467—468) … 362
Употреба на преизказно наклонение (§ 467) … 362
Употреба на изявително наклонение в особени случаи (§ 468) 363 Употреба на разказвателните наклонения в художествен разказ (§ 469—474) … 364
а) В народното творчество (§ 469—470) … 364
Преизказно наклонение в народните приказки (§ 469) … 364
Смесване на преизказно и изявително наклонение в народните песни (§ 470) … 364
б) В личното художествено творчество (§ 471—474) … 364
Изявително наклонение в разкази, повести и романи (§ 471) 364
Разказвателните наклонения в легенди (§ 472) … 365
Разказвателните наклонения при повествуване във форма на лични наблюдения (§ 473) … 366
Изявителни и преизказни времена в пряката реч на героите (§ 474) … 366
3. Повелително наклонение (§ 475—480) … 366
Форми за повелително наклонение (§ 475—478) … 366
Значение и употреба (§ 479—480) … 367
4. Условно наклонение (§ 481—487) … 369
Форми (§ 481—482) … 369
Значение и употреба (§ 483—487) … 370
Употреба на двата вида форми за условно наклонение (§ 484) 371 Употреба на условното наклонение в книжовния език (§ 485) 371
Разграничение между условно наклонение и бъдеще време в миналото (§ 486) … 371
Употреба на глаголните времена и наклонения в условни изречения (§ 487) … 371
Нелични глаголни форми (§ 488—509) … 372
Причастия (§ 489—502) … 373
Сегашно деятелно причастие (§ 490—492) … 374
Образуване (§ 491) … 375
Значение и употреба (§ 492) … 376
Сегашно страдателно причастие (§ 493) … 377
Минало свършено Деятелно причастие (§ 494—496) … 378
Образуване (§ 495) … 378
Значение и употреба (§ 496) … 379
Минало несвършено деятелно причастие (§ 497—499) … 380
Образуване (§ 498) … 380
Значение и употреба (§ 499) … 380
Минало страдателно причастие (§ 500—502) … 380
Образуване (§ 501) … 380
Значение и употреба (§ 502) … 381
Деепричастие (§ 503—505) … 382
Образуване (§ 504) … 382
Значение и употреба (§ 505) … 382
Отглаголни съществителни (§ 506—508) … 383
Образуване (§ 507) … 383
Значение и употреба (§ 508) … 384
Остатъци от инфинитив (§ 509) … 385
Наречие
Семантична и граматична характеристика (§ 510—518) … 387
Образуване (§ 519—525) … 391
1. Наречия от съществителни имена (§ 520) … 391
2. Наречия от прилагателни имена (§ 521) … 391
3. Наречия от числителни имена (§ 522) … 392
4. Наречия от глаголи (§ 523) … 392
5. Наречия от местоимения (местоименни наречия) (§ 524) … 393
6. Образуване на умалителни наречия (§ 525) … 393
Видове наречия по значение (§ 526—535) … 394
Определителни наречия (§ 527—530) … 394
Наречия за начин (§ 528) … 394
Наречия за количество и степен (§ 529) … 397
Предикативни наречия (§ 530) … 399
Обстоятелствени наречия (§ 531—535) … 401
Наречия за място (§ 532) … 401
Наречия за време (§ 533) … 403
Наречия за причина и за цел (§ 534) … 404
Наречия за логическо уточняване и за модалност (§ 535) 405
Отношение па наречията към другите части на речта (§ 536—539) … 406
Преход на наречия в съюзи (§ 537) … 407
Преход на наречия в предлози (§ 538) … 408
Преход на наречия в частици (§ 539) … 408
Предлог
Семантична и граматична характеристика (§ 540) … 409
Състав и произход на предлозите (§ 541—543) … 409
Предложни изрази (§ 544) … 411
Фонетично-акцентни особености на предлозите (§ 545—546) … 411
Рекция (управление) на предлозите (§ 547—548) … 412
Предлози и представки (§ 549—551) … 413
Предлози и съюзи (§ 552) … 414
Семантично (смислово) съдържание на предлозите (§ 553—556) … 414
Значение и употреба на предлозите (§ 557—588) … 416
Предлогът без (§ 557) … 416
Предлогът е (§ 558) … 416
Предлогът вместо (и наместо) (§ 559) … 418
Предлогът въпреки (и пряко) (§ 560) … 418
Предлогът върху (и въз, връз) (§ 561) … 419
Предлогът до (§ 562) … 419
Предлогът за (и заради, поради) (§ 563) … 422
Предлогът зад (§ 564) … 425
Предлогът из (и низ; предлозите иззад, изпод, измежду, извън) (§ 565) 425
Предлогът като (§ 566) … 426
Предлогът край (§ 567) … 427
Предлогът към (и откъм) (§ 568) … 427
Предлогът между {помежду) (§ 569) … 428
Предлогът на (§ 570) … 428
Предлогът над (§ 571) … 431
Предлогът о (и около) (§ 572) … 432
Предлогът освен (§ 573) … 433
Предлогът от (и отвъд, отсам, оттатък) (§ 574) … 433
Предлогът по (§ 575) … 436
Предлогът под (§ 576) … 438
Предлогът пред (и преди) (§ 577) … 439
Предлогът през (§ 578) … 440
Предлогът при (§ 579) … 440
Предлогът с (§ 580) … 441
Предлогът свръх (§ 581) … 443
Предлогът след (и подир, подире) (§ 582) … 443
Предлогът според (§ 583) … 443
Предлогът спрямо (§ 584) … 443
Предлогът сред (всред, насред, посред) (§ 585) … 444
Предлогът срещу (спроти и против) (§ 586) … 444
Предлогът у (§ 587) … 444
Предлогът чрез (и посредством) (§ 588) … 445
Съюз
Семантична и граматична характеристика (§ 589—591) … 446
Акцентни особености (§ 592) … 447
Място на съюзите в изречението (§ 594—596) … 448
Състав и произход на съюзите (§ 597—605) … … 450
Съюзи и съюзни думи (§ 606—608) … 458
Значение на съюзите (§ 609—610) … 459
Съчинителни съюзи (§ 611—615) … 461
Подчинителни съюзи (§ 616—617) … 464
Междуметие
Семантична и граматична характеристика (§ 618—620) … 467
Място на междуметието в изречението (§ 621) … 468
Произход на междуметията (§ 622—624) … 469
Видове междуметия по значение (§ 625—627) … 472
Звукоподражателни думи (§ 628) … 473
Образуване на други думи от междуметия и звукоподражателни думи (§ 629) … 475
Частица
Семантична и граматична характеристика (§ 630—640) … 476
Произход на частиците (§ 641) … 482
Място на частиците спрямо думите, към които се отнасят, и мястото им в изречението (§ 642) … 483
Ударение на частиците (§ 643) … 484
Семантичен анализ на частиците (§ 644—654) … 485
I. Видове частици със служебна роля в изречението (§ 644—652) … 485
1. Частици за усилване (§ 645) … 485
2. Емоционални частици (§ 646) … 488
3. Модални частици (§ 647—653) … 489
а) Волево-подбудителни частици (§ 648) … 489
б) Утвърдителни частици (§ 649) … 490
в) Отрицателни частици (§ 650) … 492
г) Въпросителни частици (§ 651) … 493
д) Частици за изразяване на отношение към достоверността на факти (§ 652) … 494
4. Частици за посочване и определяне (§ 658) … 495
II. Словообразуващи частици (§ 654) … 496
III. Формообразуващи частици (§ 655) … 498